8

Дни и нощи...
отдавна са се слели в едно, но
нищо друго няма значение;
само звездите надвисват
от светлото синьо небе,
само тези очи ги съзират
отново. Проклятия.
Остри, остри и режещи...
следи от стъпки
по пътя на някакво бъдеще,
дето само боговете го знаят какво е;
защо са звезди? (под краката ми)
Или вече сънувам, (още сънувам)
или цялият свят е обърнат наопаки!
Нищо ново под слънцето,
казвам им;
(за душите на живите, онези,
плуващи там из облаците,
мъртвите търсещи сами себе си,
всички изгубени)
моят живот ще бъде различен,
ония, дето те го кроят като дреха,
ама по своите собствени мерки;
моя живот – черен плат пред очите.
Не виждат ли слънцето?
(слънцето вече залезе зад тая превръзка,
наследствена слепота
от най-фина коприна
под погребалния плащ на умрелите живи)
Та гледам звездите и им се чудя -
защо блестят като натрошено стъкло?
Защо се топят като кръв по ръцете ми
всеки път, в който посегна към тях?
(отново счупих шишенце мастило,
червено мастило, и капките
се събират в неми, нечути послания,
отново изгорих всичките листове)